български генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 година, участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 година и главнокомандващ на Българската армия от 9 септември 1944 година до 2 юли 1945 година.
Иван Маринов | |
български генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Национален военен университет |
Иван Маринов в Общомедия |
Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на генерал-майор Кръстю Маринов и е женен за Зина Маркова, племенница на българския комунист Георги Кирков,[1]. По-късно се развежда с нея. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец. През Първата световна война е пилот в авиацията.[2] По време на военните действия се запознава и става приятел с българския офицер тогава поручик Фердинанд Козовски, по-късно генерал и деец на БКП.[3] Служи в 15-и пехотен ломски полк и 21-ви пограничен участък.[4] От 1920-те години започва да симпатизира на комунистическото движение, вследствие на което е един от малкото български офицери които не взимат участие в проведения на 9 юни 1923 г. военен преврат за сваляне на правителството на БЗНС на Александър Стамболийски, подкрепено от БКП, като в следващите години тайно сътрудничи както с представители на СССР в България, така и с членове на БКП(БРП(к)).[1]
През 1921 г. е приведен в жандармерията. През 1930 г. завършва Военна академия и същата година е назначен за завеждащ материалната част на смесения орляк.[5] През следващата година е назначен за командир на смесения орляк,[6] след което е началник-щаб на отделение.[7] През 1934 г. е назначен за началник на въздушно техническата служба[8] и по-късно същата година е назначен за началник на класовете във Военното училище,[9][10] като по-късно същата година е назначен за началник на разузнавателната служба в Щаба на армията.[11][4] (8 юли 1935 – 24 септември 1936)
През 1934 – 1939 г. е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в противомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкриването на заговора на Военния съюз през 1935 г., Иван Маринов остава неразкрит.[12] В периода 1936 – 1939 г. е български военен аташе в Париж и Лондон,[2][13] след което, от 15 август до 1 октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия[14][15] и е член на военния съюз. През 1938 г. е приведен на служба към Гражданска мобилизация.[16] Началник на нейното снабдително отделение до 26 октомври 1940 г. През 1940 – 1944 година последователно е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия (27 октомври 1940 – 17 юни 1942) и Петнадесета пехотна охридска дивизия (17 юни 1942 – 4 септември 1944), дислоцирани във Вардарска Македония по време на българското управление (1941 – 1944).[2]
От 1943 г. генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозрени в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943 г. укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи, така и (от септември 1943 г.) офицери и войници от италианската армия, след подписването на Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция и обявяване на война от Италия на Германия, който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия, така и не научава за него и българското правителството до 9 септември 1944 г.[1]
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на Деветосептемврийския преврат, след който е назначен за главнокомандващ на българската армия (1944) (като помощник-главнокомандващ българската армия е старият приятел на Иван Маринов – генерал Фердинанд Козовски) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. От 1945 г. е главен инспектор на войската, по-късно същата година е началник на бойната подготовка и през 1946 г. е уволнен от служба.[4]
По-късно висшият комунистически функционер от този период Георги Чанков отбелязва, че за дейността си в Македония, включително ролята си в депортацията на евреите от Битоля, Маринов е трябвало да бъде съден от т.нар. Народен съд, но избягва това с протекциите на Комунистическата партия и лично на намиращия се в Москва неин ръководител Георги Димитров.[17]
Иван Маринов е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.,[18] където първият партиен и държавен ръководител на СССР Йосиф Сталин лично го награждава с Орден „Суворов“ I степен.
Пълномощен министър в Париж от 1946 – 1950 г. Преподавател във Военната академия „Г. С. Раковски“ от 1950 г. През 1949 и 1954 г. е взет на наблюдателно дело под псевдоним „Дипломат“ от Държавна сигурност в подозрение във връзки с чуждо разузнаване, което е закрито през 1960 г.[19] През 1956 – 1979 г. е районен съветник в Районния народен съвет кв. „Левски“ (Кирковски РНС) – гр. София.
Иван Маринов е женен и има 1 дете.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.